Има няколко причини, поради които ми е трудно да пиша за този филм.
Например защото аз харесвам Алмодовар.
«За българите с добро възпитание и средно-до-високо нормален вкус би могло да се отбележи, че са склонни да харесат Алмодовар от първия негов филм, на който попаднат, независимо дали е стар или по-нов.»
А друга е, че вече съм прочела целият коментар от програмата и ми е трудно да се разгранича от него.
Ще се обърна към семейството ми, тъй като е по-лесно за мен.
Сестра ми не харесва нито един от филмите, които е гледала, на Алмодовар. За мен това означава, че не е за всеки.
Все още си спомням как преди 4 години се събрахме петима души в 205 (хъх, Пар нали този беше номера!?). Изгледахме «Говори с нея». Това ще си призная, без бой, бе първият ми сблъсък с испанският режисьор. Накрая от петима общо, само аз харесах филмът. Определено по моят опит, Алмодовар не е за всеки.
На мен ми хареса, докосна ме налудничаво еротично, солено и хлъзгаво – като морска вода, страстно като фламинго и др.
Но не за всеки, съвсем не означава, че е за изхвърляне – ооо, напротив!
Дали е типичен филм на Алодовар “Лошо възпитание”? – за мен отговорът е и да и не. Да, защото е красив, носещ, промъкващ се и гледаш през алмодоварските очи. Не защото е нещо съвсем ново, леко ще почувстваш свиване в стомаха от изненада и надявам се приятно чувство на гъдел от интригуващото действие.
Съжалявам. “Много разчорлен, момчешки, ама от тия, дето все пак момичетата ги разбират по-добре.” Не мога да го погледна през очите на един мъж, въпреки че опитах.
Препоръчвам. Да го гледаш отново. Припомни си горчиво-сладкият вкус на червения портокал.
