THE DA VINCI CODE

Идеята, с която започнахме този сайт, беше да помогнем на киноманите, който са гледали всичко наред и вече имат сериозни проблеми при избора на нещо по-интересно. Затова решихме да пишем за по-непопулярни и не толкова разпространени филми. Заглавия, за който не всеки е чувал и не всеки е гледал.

Така че с този пост малко се отклонявам от нашата концепция, но ми е трудно да се въздържа. Факт е че THE DA VINCI CODE вече мина по кината и беше ширко дискутиран, още по времето, когато се тиражираше основно върху хартиен носител. Няма смисъл да вдълбаваме в сюжета, да се ровим в стари справочници или да се чудим дали е такава огромна обида към църквата (ние българите и без това не сме чак толкова религиозни, пък и сме православни, затова ни е трудно да се трогнем от темата за "лошата, мамеща невинни хорица католическа църква").

Въпроса е, чисто естетически, дали ще получите същото удоволствие от 2-та часа в киното, както от няколкото часа, изкарани в трескаво прехвърляне на страниците. Имах един приятел, който обичаше да казва, че единственият филм, по-добър от книгата си, е "Спасители на плажа". Не мога да не се съглася с него. И все пак режисьорът /Ron Howerd/ наистина се е постарал. Мисля, че максимално се е опитал да се съобрази с вижданията на Дан Браун. Сцените на действие се сменят бързо- в един момент си в Лувъра, в следващия в Булонския лес, после в стар замък, а не след дълго в църква в Англия. Дори и само затова си заслужава. И от селекцията на актьори не може да се оплаче човек. Не че е нужно кой знае какво майсторство за тези роли. И Тоm Hanks, и Audrey Tautou и Jean Reno сме ги виждали в далеч по-добра светлина. Но когато целта е тотален box-office breaker, класните актьори са задължителни- все пак нямаше как ролята на професор Лангдън да се повери на Жан Клод Ван Дам /например/, макар че сигурно и той би я изиграл със същия успех.

Както и да е, все пак при мен крайната равносметка от филма беше положителна. Няма да сгрешите ако го гледате, пък било и само от любопитство.