Closer

На времето Closer доста нашумя, най-вече заради съзвездието от актьори, блестящо по афишите му. Така че, ако сте го пропуснали, сега е момента да наваксате. Филмът е особено подходящ за хора, които наскоро са се разделили с половинката си (ако например сте заминали за има, няма някакви си 12 месеца в чужбина и връщайки се установявате, че дългогодишното ви гадже вече е женен за друга) или ако току що сте започнали нова връзка (и наивно вярвате че любовта наистина същестува), или ако приятелите ви считат за емоционален инвалид, или ако.....абе, с две думи- подходящ е за всеки.
Разбира се, че си заслужава да се видят Джулия Робъртс и Джъд Лоу в един и същи филм, макар че лично за мен, върхът беше Клайв Оуен-the bad boy. Странно е, но сюжет почти липсва, всичко се върти около мислите и чуствата на главните действащи лица (общо 4 на брой) и последиците от напълно нелогичните им, но и напълно разбираеми постъпки. Всичко е субективно, нищо не е сигурно, една дума в повече може да унищожи даже Джъд Лоу. Като цяло, това е основната идея.
Прибавете факта, че действието се развива в най-невероятния град на света-Лондон и с изключение на мис Робъртс, никой не говори с мазен американски акцент.
с чиста съвест мога да кажа- Closer e един от най-красивите филми за последните няколко години.
Но всичко е субективно.