Е последният филм излязъл под майсторския показалец на Люк Бесон.
Гледах го веднъж целият филм със звук, голям екран и всичко останало – и ти би могъл да направиш същото, тъй като все още го дават в по-добрите кина.
После го пуснах без звук като фон на следобедно кафе с много женски приказки и прехвърлени списания – създаде обстановката на едно много изискано и артинг, фешън място у дома.След това го записах на част от най-големите си приятели и им го подписах просто с три удивителни отпред.
Сниман е в ранните сутрешни часове на Париж, с лека мъгла над Сена, стотици мостове и измамата, че Париж съществува само за двама души и никой излишен статист.
Чернобелите картини са като навързани снимки, но от тези, които с изложбите си обикалят целят свят, а в действието, може да разпознаеш и част от твоето сиво или по-тежко ежедневие, когато вече усещаш как проблемите ти стигат а-ха до брадичката и чувстващ надигащата се вълна от казуси за разрешаване, готова да потопи.
В една такава ситуация е изпаднал и André (Jamel Debbouze ). [[Познат ти от Астерикс Обеликс или Амели Пулен, актьорът играещ винаги с ръка в джоба заради физически недъг и съм сигурна, че нямаше да забележиш, ако не ти бях казала.]]
Когато се намесва една дългокрака, руса и хмз, доста устата Angel-A (Rie Rasmussen), за да му помогне и ... естествено още нещо.